Храни и COVID-19

Резюме

COVID-19 наруши предлагането и търсенето на храни в комплексен аспект и свърза кризата в здравеопазването с тази в хранителния сектор. Вирусът SARS-CoV-2 представлява постоянна опасност за продоволствената сигурност. В световен мащаб, най-големият проблем за хранителния сектор е свързан с мерките срещу COVID-19 и необходимостта от преструктуриране на този сектор, което да отговори на тези мерки. Друго предизвикателство е необходимостта да се намерят алтернативни пазари за продукти, свързани с променените потребителски навици в отговор на COVID-19.

За спиране или контрол на разпространението на коронавирусната инфекция бяха предприети различни мерки на правителствено ниво. Промените в потребителското търсене, както и промените в хранителните навици на населението доведоха до сериозни загуби в различни подсектори на хранително-вкусовата индустрия, като млечна и захарна промишленост, месо- и птице-производство. „Планът за стратегическа готовност и реагиране“ на СЗО предвижда здравните мерки, които всички страни трябва да включат като отговор на пандемията от COVID-19. Понастоящем няма доказателство за това, че SARS-CoV-2 или която и да е друга респираторна инфекция, може да се предава чрез храна или хранителни опаковки. Необходими са обаче, стандартни процедури за почистване и дезинфекция на SARS-CoV-2, физическо дистанциране, участие на операторите и работниците в хранително-вкусовата промишленост, за да се спазват глобалните стандарти за безопасност на храните и да се гарантира качеството и безопасността на хранителните продукти.

Ключови думи/фрази: хранителен бизнес, доставка на храни, преработка на храни, постпандемия

1. Въведение

В световен мащаб има достатъчно храна, но COVID-19 наруши предлагането и търсенето на храни в комплексен аспект и свърза кризата в здравеопазването с тази в хранителния сектор. В допълнение, селскостопанският сектор на икономиката е определен от повечето държави да бъде изключен от ограниченията за бизнеса и локдаун мерките. Прякото въздействие на пандемията от COVID-19 върху първичното селско стопанство е ограничено за много страни, тъй като заболяването не оказва влияние върху природните ресурси, на които се основава производството на храни. Вирусът обаче, представлява постоянна опасност за продоволствената сигурност и поминъка в страните с по-нисък жизнен стандарт, където системите за земеделска продукция са с по-малък капацитет да се справят с такъв силен макроикономически шок.
Тъй като храната е основна потребност, нивото на търсене на храна трябва да бъде повлияно по-малко от кризата, отколкото търсенето на други стоки и услуги. Въпреки това, появи се сериозна промяна в структурата на търсенето, свързана със строгите изисквания на ресторантските, хотелиерските и кетъринг услуги, затварянето на откритите пазари и скока на търсенето в супермаркетите. Понастоящем има признаци, че предприятията по хранителната верига вече се адаптират към промените в търсенето, като използват различни подходи:
-Смяна на производствени линии;
-Подобряване на потенциала за управление на по-големи каталози;
-Организиране на електронна търговия чрез използване на онлайн платформи;
-Използване на схеми за директна доставка;
-Наемане на персонал на временни длъжности.
В световен мащаб, и особено в най-бедните страни, най-големият проблем за хранителния сектор е свързан с мерките срещу COVID-19 и необходимостта от реципрочни действия в сектора, които да отговорят на тези мерки (което може да увеличи разходите). Друго предизвикателство е необходимостта да се намерят алтернативни пазари за продуктите, свързани с променените потребителски навици в отговор на COVID-19. Как се отразяват всички тези промени на хранителната система?

2. Въздействие на пандемията върху хранителния сектор

Промените в потребителското търсене, както и промените в хранителните навици на населението доведоха до сериозни загуби в различни подсектори на хранително-вкусовата индустрия, като млечна и захарна промишленост, месо- и птице-производство. [7].
-По време на прилагането на мерките за безопасност различни страни по света въведоха строги локдаун режими, които оказаха влияние върху млечната индустрия. Намаляването на търсенето на млечни продукти доведе до намаляване на тяхната цена и нивото на износа. [37]. Това се отрази и на социално-икономическия статус на работещите в млечната индустрия.
-Работата на захарната индустрия също беше ограничена, поради пандемията от COVID-19. Вносът и износът на захар бяха силно повлияни, което доведе до сериозен спад в производството. Това се отрази и на производството на алкохол. Отрицателното влияние върху захарната промишленост беше свързано и с недостига на подходящи опаковъчни материали. Подобно отрицателно въздействие впрочем се наблюдава и върху млечната промишленост.
Освен в млечната и захарната промишленост, същият ефект се наблюдава и в производството на месо, птици и морски дарове. Индустриите за преработка на месо и птици са особено уязвими поради тяхната критична инфраструктура в хранителния сектор. Увеличаването на случаите (в т.ч. и смъртните) на корона вирус в производствените мощности на месната и птичата промишленост доведе до пълно спиране на заводите. Според данни от м. Май 2020 г. двадесет промишлени завода в САЩ бяха затворени, сред които Tyson foods, Plant in Waterloo, Lowa, други заводи като JBS, Sanderson farms, Hormel foods, National beef и Smithfield food след доклади за COVID-19 инфекции [11]. Тези тревожни данни породиха паника относно консумацията на месо и морски дарове по време на пандемията. Поради тази причина СЗО препоръча намаляване на посещенията на пазарите за прясно месо и консумацията на сурово месо или недопечени животински продукти. За овладяване на пандемията бяха въведени хигиенни мерки за работниците, обслужващи оборудването, свързано с производство и преработка на месо. Освен това, насърчи се обучението на ангажирания с тези дейности персонал и въвеждането на добри практики за чисто производство, обработка и опаковане на месо и осигуряване на неговото качество. [43].

2.1. Ефекти от пандемията върху храните и селското стопанство

„Планът за стратегическа готовност и реагиране“ на СЗО [44] предвижда здравните мерки, които всички страни трябва да включат като отговор на пандемията от COVID-19. СЗО показа придобитите знания за вируса и трансформира тази информация, за да изгради стратегически план за действие, който да насочва националните и международните партньори в изготвянето на национални и регионални оперативни планове. Тези планове определят приоритетни стъпки и действия по осем основни теми:

• Координиране, планиране и мониторинг на национално ниво;
•  Комуникация на риска и участие на обществото;
•  Наблюдение, екипи за бързо реагиране и разследване на случаи;
•  Входни точки;
•  Национални лаборатории;
•  Превенция и контрол на инфекцията;
•  Управление на ситуацията;
•  Оперативна поддръжка и логистика.

Изпълнението на тези мерки е свързано със съкращаване на работни места и учебни заведения, както и временно ограничаване на пътуванията и социалните срещи. Гъвкавата работа от дома и онлайн срещите се наложиха като стандартни практики. Въпреки това хората, работещи в хранително-вкусовата промишленост, които нямат възможност за дистанционна работа, трябва да продължават да изпълняват обичайните си задължения по традиционния за това начин [29, 18, 45]. Като следствие от кризата с COVID-19 бяха изработени насоки за работещите в хранително-вкусовата промишленост, съдържащи последователност от операции, които трябва да се предприемат за промяна в хардуера за преработка на храни и управление на вируса в хранително-вкусовата промишленост. Планът включва изисквания за контрол на почистването, хигиенизирането, дезинфекцията на оборудването, скрининга и наблюдението на хората, работещи с COVID-19, управлението на заболелите работници и използването на образователни програми за ръководители за спиране на разпространението на коронавируса [8].

Всяка страна по света трябва да открие начина, по който епидемията от COVID-19 може да повлияе на нейното производство и особено на хранително-вкусовата й промишленост.

Хранителната промишленост се различава от другите, защото произвежда продукти, важни за ежедневието и ако преработвателите и дистрибуторите са заразени, всички хора са изложени на риск [41]. Освен това, по време на пандемии хранително-вкусовата промишленост е много важен икономически отрасъл, тъй като среща сериозни предизвикателства в сравнение с други сектори, като туризма и авиацията например, които не са отговорни за ежедневието на обществото. В момента, поради ситуацията COVID-19, някои хранителни компании са принудени да работят по-усилено, за да отговорят на нарастващите изисквания на търговците на дребно, докато други са изправени пред икономически предизвикателства поради спада на приходите си. Те налагат дори необходимост от закриване (временно или окончателно) на предприятия. Настоящата пандемия показа, че компаниите с обхват на дейност в рамките на различни бизнеси са тясно свързани по целия свят [11, 37]. Независимо за кой подотрасъл говорим, основна грижа на хранителните компании е:

• Да запазят здравето на своите служители;
• Да осигурят достатъчно работна сила за протичане на нормални производствени цикли и избягване на недостиг поради болни или нежелаещи да работят заради страх от коронавирус служители.

Това означава, че е от жизненоважно значение да се защити и поддържа здравето на хората, които са ангажирани със снабдяването с храна по време на криза [18, 44].

Поддържането на активно работеща дистрибуторска верига чрез стратегии за управление на доставките, е подходящ подход за отговор на потребителските изисквания [12]. Този процес се реализира благодарение на активното участие и принос на всички заинтересовани страни и гарантира на потребителите доверие в безопасността и сигурността на храните [18, 44]. По време на криза продоволствената сигурност е свързана с достъпа на потребителите до храна, а не с наличността на храна [31]. По принцип потребителите не се интересуват от начина, по който храната достига до техните домове. Притесненията относно безопасността на храните по време на глобалната пандемия обаче, имат смисъл за огромната инфраструктура и работна сила, способни да формират безопасни и надеждни хранителни доставки в световен мащаб. Когато започна тази глобална криза, нуждите на потребителите от храна се повишиха; те реализираха ненужни покупки на основни продукти и някои от рафтовете в магазините за известно време бяха празни.

Независимо от световния мащаб на пандемията, досега няма съобщение, че COVID-19 се разпространява чрез консумация на храна. Следователно, както отбелязва Европейският орган за безопасност на храните, няма данни, показващи риск за общественото здраве, свързан с COVID-19 [16]. Въпреки това, за инфекциите, които са наблюдавани на пазара Xinfandi в Китай, причинени от преработката на сьомга, може да се заключи, че рискът от предаване на COVID-19 чрез храни е по-нисък от предполагаемия. Като се има предвид периода на оцеляване на SARS-CoV-2 в различни материали като пластмаса, стомана или картон, е възможно животинските тъкани (месо, риба или домашни птици) да се считат за постоянен източник на предаване на болести, предавани с храна. Контролът върху хигиената на операторите в хранително-вкусовата промишленост има за цел да спре замърсяването на храната от който и да е патоген и по този начин – да спре предаването на COVID-19 чрез храните, за които отговарят [3, 10, 15, 32]. Отбелязано е при предишни огнища, че храните не са източник на разпространение на коронавируси като MERS и SARS-CoV поради киселото pH на стомаха (pH <3,5). Въпреки това, някои начини на готвене и хранене могат да причинят предаване на коронавируса от животни на хора [33].

За да обобщим, няколко проблема са установени в хранително-вкусовата промишленост и веригата за доставка на храни по време на избухването на COVID-19. Пандемията и политическите мерки, приети за справяне с нея, засегнаха хранителните системи от глобално до местно ниво. Въздействията на пандемията върху хранителните системи в света са многопосочни. Сред основните ефекти можем да посочим следните:

• Пропуснати приходи: въздействието на пандемията от COVID-19 върху продоволствената сигурност се дължи главно на пропуснатите приходи. Световната банка съобщи, че световната икономика се е свила с 5 % през 2020 г., като най-голяма тежест поемат хората с най-ниски доходи. Например, ограниченията върху глобалните пътувания и превози, въведени за да се спре разпространението на вируса, представляват по-голям икономически товар за бедните страни, отколкото техните собствени пандемични ограничения. Ограничаването на мобилността на хората през границите и националните локдауни са причина за недостига на пазара на труда в селското стопанство в много страни, особено тези, които се нуждаят от пикови сезонни заявки за работа или трудоемко производство. Например, нововъведените забрани за пътуване в рамките на Европейския съюз, както и затварянето на Шенгенското пространство значително намалиха наличната работна сила за сектора на бране на плодове и зеленчуци в няколко европейски страни.
• Прекъсване на веригите за доставка на храни: веригите за доставка на храни бяха нарушени от трудовите ограничения и намаляващото търсене. Въздействията обаче варират по веригите на стойността и между държавите и стоките.
• Продоволствена несигурност и загуба на хранителна стойност: Мерките за безопасност на храните трябва да бъдат поставени на фокус, за да се предотврати предаването на коронавирус сред производителите, търговците на дребно и потребителите. Загрижеността за продоволствената сигурност се увеличава паралелно с локдаун ограниченията. Въздействието на нарастващата бедност и ограничените средства за препитание се отразяват в понижаване на качеството на диетата и повишаване на нивата на продоволствена несигурност. Освен това, по време на пандемии хората трябва да следват здравословна диета, за да се самопрофилактират и да подсилят имунната си система. Това е пряко свързано с увеличаването на нуждата от функционални храни, съдържащи биоактивни съставки [32].

Устойчивост на храната: увеличаване на недостига и повишаване на разликата: в реалността на пандемията от COVID-19 се появиха проблемите с устойчивостта на храните [20]. Пандемията доказа за пореден път уязвимостта на бедните и групите от хора в неравностойно положение.

2.2. Насоки за предотвратяване на влиянието на COVID-19 върху хранителния бизнес

Повечето от известните организации като Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), Европейската комисия (ЕК), Организацията по прехрана и земеделие (FAO), Международния съвет за информация за храните (IFIC), Международния изследователски институт за хранителна политика (IFPRI), Международната организация на труда (ILO), Международният търговски център (ITC), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната здравна организация (СЗО) са ангажирани с предоставянето на насоки за справяне с последните предизвикателства пред веригата за доставка на храни, наложени от COVID-19.

Пандемията от COVID-19, причинена от SARS-CoV-2, е безпрецедентна заплаха за човешката популация и като цяло представлява риск за общественото здраве. Тя също така представлява опасност за професионалната безопасност на работещите във всеки вид бизнес или индустрия, където хората работят в близък контакт. Текущите данни сочат, че самият SARS-CoV-2 не се приема като пряка опасност за безопасността на храните. Много държави следват съветите на СЗО относно включването на стъпки за физическо дистанциране като подход за намаляване на предаването на заболяването [45]. Това изискване за физическо дистанциране доведе до спиране на дейността на много фирми и образователни институции и наложи ограничения за пътуване и провеждане на социални събития. В резултат на това за много хора дистанционната работа и провеждането на онлайн или интернет дискусии и срещи в момента станаха реалност в сравнение с практиките преди пандемията. Междувременно, много служители в хранително-вкусовата промишленост нямат възможност за дистанционна работа и трябва да продължат работата си на обичайните си работни места.

Големи огнища на COVID-19 възникват сред земеделски работници и във фабрики за преработка на храни. Това вероятно е свързано с работната среда, която не предоставя достатъчно физическо пространство за осигуряване на лична безопасност. В светлината на това се наложи изработването на насоки за всички хора, работещи в хранително-вкусовата промишленост, които имат контакт с храни или хранителни повърхности. Тук се включват работниците, участващи физически в зоната за обработване, опаковане или преработка на храни. Към този персонал се добавят още мениджъри, чистачи, изпълнители по поддръжката, доставчици, инспектори по храните и други. Поради това, здравата и достатъчна на брой работна сила е от особено значение за поддържане на ефективни вериги за доставки на храна.

Важно е също така хранителните предприятия да са задължени да вземат под внимание настоящите разпоредби за храните, както и всички допълнителни съвети от компетентните органи и мерки, които трябва да бъдат приложени във връзка с пандемията. Всички тези усилия са основни за поддържане на доверието на потребителите в безопасността и наличността на храните.

2.3. Непряко разпространение на COVID-19 чрез храна

Странно е, че хората могат да бъдат заразени с COVID-19 от храни или опаковки на храни [23, 30]. Досегашните констатации не посочват, че храната или опаковането на храни е важен начин за разпространение на човешки респираторни заболявания, включително SARS-CoV-2.

Първичното разпространение на COVID-19 е свързано с близък контакт между хората по дихателен път. Вирусът се освобождава чрез капчици и аерозоли, генерирани от действия като кашляне, кихане, викане, пеене и говорене [43]. Произведените дихателни капчици от заразен човек могат да попаднат на различни повърхности. Коронавирусите не могат да се размножават в храни или върху неодушевени повърхности; те могат да се размножават само в хора и определени животни. При продължително персистиране в околната среда вирусите могат да се разградят и да намалят своята вирулентност. Различни изследователски проучвания обаче, показват стабилност на SARS-CoV-2, съхраняван върху различни повърхности. Заключението е, че вирусът може да остане жизнеспособен до 72 часа върху повърхност от пластмаса и неръждаема стомана, до 4 часа върху мед и до 24 часа върху картон [42]. Други изследвания оценяват стабилността на вируса върху различни повърхности при различни температури или чрез промяна на други важни параметри [13]. Всички тези открития обогатиха нашето възприятие за вирусната устойчивост и оцеляване, изследвани в лабораторни условия. Тези изследвания са извършени при контролирана влажност, температура и други фактори. Следователно, получените данни трябва да се приемат с повишено внимание, когато се оценява стабилността на вируса при определени условия (напр. на хладно или в замръзнало състояние), във връзка с висока влажност по време на обработката на храната, както и поведението му в транспортната среда.

По този начин, независимо от откриването на вируса или вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в храни и опаковки на храни, което дава индикация за предишно замърсяване, няма доказателство за SARS-CoV-2 или друга респираторна инфекция, която да бъде предавана от храни или хранителни опаковки. Така че заразените с вируси хранителни продукти или опаковки не се считат за истински проблем за човешкото здраве. Вирусът SARS-CoV-2 е чувствителен към най-често използвани в хранително-вкусовата промишленост дезинфектанти и почистващи агенти.

2.4. Стандартни процедури за почистване и дезинфекция на SARS-CoV-2

В светлината на гореспоменатото, процедурите за почистване и дезинфекция на вируса SARS-CoV-2 се основават на тези, базирани на дезинфектанти/повърхностни дезинфектанти, които са определени в инструкциите на производителите.

Обикновено дезинфектантите на базата на алкохол (етанол, пропан-2-ол, пропан-1-ол) водят до намаляване на вирулентността на вирусите с обвивка, като SARS-CoV-2. Следователно, те трябва да бъдат ефективни и при дезинфекция на оборудването за преработка на храни и средата като цяло.

СЗО се застъпва за прилагането на дезинфектанти с процентно съдържание на алкохол по-високо от 70 за адекватно време на контакт при дезинфекция [44].

Обикновените дезинфектанти, които съдържат активни съединения, базирани на кватернерни амониеви соли и хлор, също проявяват вирицидни свойства и могат да се прилагат за целите на дезинфекция.

Тестването за SARS-CoV-2 в съоръженията за преработка на храни или върху опаковката на храните е скъпа процедура и в сравнение с микробиологичното вземане на проби, което се провежда съгласно санитарните протоколи, то не е от основно значение. Освен това, отнема много време и не помага в процесите на вземане на решения, основани на риска, за защита на потребителите. Това е причината да не се препоръчва.

Мерките за почистване/дезинфекция трябва да се основават на риска и да са свързани с нивото на очакваното излагане на работниците на SARS-CoV-2. В този контекст, на местата където SARS-CoV-2 не се разпространява активно, е достатъчно да се практикуват процедурите на системите за управление на безопасността на храните, които са в съответствие със ситуацията. В случай на увеличаване на заплахата от инфекция с COVID-19 на обществото, приетите мерки за профилактика трябва да бъдат разширени. В този последен случай е необходимо да се предприемат мерки за контрол на COVID-19 в хода на хранителните операции, за да се гарантира безопасността на работниците и безопасността на доставките на храни. Тези мерки не трябва да компрометират стандартния контрол на безопасността на храните и управлението на безопасността на храните; по-скоро те трябва да допълват текущите мерки за безопасност на храните. Тъй като COVID-19 е глобална пандемия, появата на вируса може да се различава сериозно в рамките на и между страните, а мерките, предприети от националните и местните органи за обществено здраве, трябва да са от значение за тези местни или национални особености и съответно, добре координирани.

Следните ключови съображения в указанията за ФАО/СЗО трябва да бъдат взети под внимание [18, 43]:

• COVID-19 не е болест, предавана с храната. Вижте „Международната комисия по микробиологични спецификации на храните“ за мнение относно SARS-CoV-2 и връзката му с безопасността на храните [23];
• Предприятията трябва да предприемат ключови мерки, препоръчани за COVID-19 и да въведат в действие план за безопасност за COVID-19 и да се регистрират като безопасен по отношение на COVID-19 бизнес;
• Предприятията трябва да преразгледат своите операции и да вземат предвид някои допълнителни мерки, които трябва да бъдат приложени, за да намалят въздействието на COVID-19;

Фирмите с добра подготовка и процедури могат да сведат до минимум въздействието на всеки служител, диагностициран с COVID-19.

2.5. Физическо дистанциране

Физическото дистанциране е много важно за подпомагане на ограничаването на разпространението на COVID-19. Вероятността за предаване на COVID-19 намалява с увеличаването на разстоянието между индивидите. Когато е регистрирано разпространение в рамките на определена общност, всички хранителни предприятия трябва да спазват физическото дистанциране и да следват насоките за ограничаване на физическите контакти, доколкото това е възможно на практика. СЗО препоръчва да се поддържа разстояние между работниците от поне един метър (около три фута). Изискванията за разстояние могат да варират в рамките на страните и регионите. Когато процедурите за производство на храни не позволяват лесно да се спазват изискванията за дистанция, работодателите трябва да вземат предвид някои допълнителни мерки, които трябва да бъдат въведени за защита на служителите. В това отношение контролът на оперативно и структурно ниво, изпълняван за намаляване на предаването на вируса, обхваща:

• Поддържане на физическо разстояние между лицата от поне един метър (три фута) или както е препоръчано от властите;
• Организиране на работните места от поточната линия за обработка на храна по начин, по който работниците по храните не са изправени един срещу друг;
• Осигуряване на достатъчно място между работните места; това може да се отрази негативно върху скоростта на производствените линии;
• Изграждане на физически бариери между отделните работни места;
• Осигуряване на по-добър обмен на въздух;
• Планиране на времето за почивки, където е възможно, по начин, който улеснява временното дистанциране.
• Организиране на персонала в работни групи или екипи, за да се улесни намаляването на взаимодействията между групите;
• Организиране на работа на смени за намаляване на наличието на голям брой работници в помещенията за обработка на храните;
• Почистване и дезинфекция на всички контактни повърхности с общи характеристики и специализираните устройства на оборудването.
• Разпространение на писмени известия и осигуряване на разяснения и обучение на персонала за насърчаване на добрата хигиена на ръцете, носенето на маски и физическото дистанциране.
• Насърчаване на ваксинацията. Ваксините се оказаха ефективни за намаляване на тежестта от COVID-19 и намаляване на риска от предаване на болестта. Предоставяне на възможност на всички работници по храните да бъдат ваксинирани, ако желаят, като се осигури необходимата гъвкавост в работния график;

Спазване на добра лична хигиена. Осигуряване на адекватни санитарни съоръжения (сапун и топла течаща вода), за гарантиране, че работниците в хранителния бизнес старателно и често мият ръцете си. Използване на дезинфектанти за ръце като допълнителна мярка, без да заменя измиването на ръцете.

2.6. Участие на операторите и работниците в хранително-вкусовата промишленост

Операторите и работниците в хранително-вкусовата промишленост (Food Business Operators, FBO) трябва да извършват необходимите корпоративни мерки, които се предвиждат за запазване на безопасността на техните продукти и за защита на своите работници. Поради тази причина, FBO трябва да разработят съответните системи за управление на безопасността на храните (FSMS), свързани с принципите на анализа на опасността и критичните контролни точки (HACCP), за да управляват рисковете за безопасност на храните и да защитят замърсяването на храните. Ако те не се проектират, по-специално за защита от предаване на COVID-19, предприетите FSMS са тези от задължителните програми, включително добрите хигиенни практики. Такива програми включват:

• Почистване и дезинфекция;
• Зониране на области за обработка;
• Контрол на доставчика;
• Съхранение, разпространение и транспорт;
• Лична хигиена.
• Те трябва и да са подходящи за оценка на работата.

Всички тези основни условия и дейности са задължителни за поддържане на хигиенна среда за обработка на храни. В случай, че бизнесът с хранителни стоки притежава FSMS и/или организира HACCP, неговият персонал трябва да участва в подходящи дискусии и обучение, за да гарантира минимизирането на всяко разпространение от човек на COVID-19. Целта е да се запази целостта на FSMS и ефективността на мерките на HACCP. Отделите в хранителния бизнес, които носят отговорност за подбора и прилагането на адекватни мерки и консултации с органите на общественото здраве, ако е необходимо, са „Професионално здраве“ и „Човешки ресурси“. Освен това, Общите принципи за хигиена при производство на храни очертават основата за изпълнение на ключов контрол на хигиената на всеки етап от хранителната преработка, производство и маркетингова мрежа за защита срещу замърсяване на храните [43]. Всеки FBO трябва да притежава подходящи планове за спиране на предаването на болести чрез операциите и да гарантира съгласието с тези мерки за предотвратяване на заразяването на работниците с COVID-19 и за защита от излагането или предаването на вируса.

Плановете за предотвратяване на предаване на болести трябва да включват следните мерки [25, 42]:

• да се насърчават работниците да останат вкъщи в случай, че са болни;
• да се въведе оперативен и структурен контрол за поддържане на физическото дистанциране между работниците;
• да се осигурят разделителни прегради или бариери между работните станции;
• да се спазват строги мерки за хигиена и дезинфекция и да се стимулира ефективното измиване на ръцете;
• да се стимулира носенето на маски и дезинфекцията на всеки етап от производството, преработката и маркетинга на храни.

Тези мерки са важни за хранителните предприятия, където операционната среда е свързана с предаване на вируса между работниците, особено сред онези лица, които са изложени на ограничена вентилация. Прилагането на тези мерки трябва да се осигурява чрез цялата верига за производство на храни, включително местата, различни от поточните линии, както и други области, където работниците общуват (заседателни зали, шкафчета или помещения за почивка, зони за хранене и т.н.). Мерките се отнасят и до жилищата и груповия транспорт на служителите, предоставени от FBO.

Въвеждането на мерките трябва да се основава на риска и съответно на нивото на очакваната експозиция на работниците в хранителния бизнес: практиката за безопасност на храните в един ефективен FSM може да бъде надеждна за защита на работниците в случай, че няма случаи в общността на COVID-19. Въпреки това, когато се регистрира нарастващо разпространение на случаите на COVID-19 в местната общност, тогава се оформя повишена необходимост от допълнителни профилактични мерки.

3. Мерки за безопасност в хранителния сектор

След лавинообразното разпространение на инфекциите с COVID-19 сред оперативния персонал в хранителния сектор, се появи необходимост от спешно осигуряване на безопасността на хората, които манипулират и доставят хранителните стоки. Това наложи необходимостта сред операторите на храни и работниците да поддържат добри производствени практики (ДПП) и добри хигиенни практики (ДХП).

Производството на храна постоянно изисква практиките за производство на храни (FMP) да спазват глобалните стандарти за безопасност на храните.

За да се гарантира кохерентността в качеството и безопасността на хранителните продукти, вниманието е фокусирано върху пет ключови елемента: хора, помещения, процеси, продукти и процедури. Последните се отнасят до основните правила на личната хигиена, напр. миене на ръце; използване на дезинфектанти; насоки за социално дистанциране [19]. Фигура 1 показва петте основни правила на личната хигиена.

Фигура 1. Пет основни правила на личната хигиена.

3.1. Измервания извършвани от оперативни органи

• Социално дистанциране: The social distancing provision is reached through suitable marking for the workers. The shift systems have been applied where they are permitted to work in shifts to diminish the chances of mass meetings;
• Здравен надзор: Ранните симптоми на COVID-19 са треска, кашлица, главоболие и задух. Препоръчва се правилен термичен скрининг на всички лица, влизащи в работната зона. Работните помещения трябва да са разрешени за работници с добро здравословно състояние, удостоверено на записите от термокамерите. По този начин хората с тежки случаи на заболявания като астма, диабет или сърдечни заболявания се чувстват сигурни, а тези които се чувстват неразположени, се изключват от работния процес. Така се осигурява намаляване на експозицията на здравните работници и се идентифицира риска за други хора, които имат COVID-19 инфекция.
• Оборудване за безопасност: Следвайки официалните указания, работниците в хранителната индустрия са екипирани с комплекти за безопасност, включително маски за лице, ръкавици и дезинфектанти. Съществуват и препоръки за хранителните оператори да продължават приемането на имуностимулатори и да не практикуват употребата на алкохол, тютюн и др., които могат да компрометират здравето на персонала.
• Дезинфекция на работните помещения: Хранителната индустрия силно зависи от процеса на дезинфекция и правилно почистване. Секторите за производство, опаковка, съхранение и пералните помещения трябва да се дезинфекцират и почистват със сапун, вода и дезинфектанти (1% до 2% разтвор на белина).

Комуникативни събития: трябва да се провеждат кампании за информираност и осведоменост, за да се покажат симптоми на COVID-19, действията в случай на инфекция и основните правила за лична хигиена, използвани като норма в различни стандарти за безопасност на храните.

3.2. Задължения на работещите с храни в хранително-вкусовата и опаковъчната промишленост

• Да се избягва контакт с дръжките на вратите на асансьорите и използването на биометрия;
• Да се практикува режим за поддържане на социална дистанция (поне 2-метра отстояние), наличност и правилно използване на оборудване за безопасност като маски, ръкавици и комплекти за лична хигиена;
• Да се предоставят на здравните власти детайли за здравословното състояние на работниците и служителите и да се поддържа правилна изолация и карантина в случай на грипоподобни симптоми;
• Да се поддържат добрите практики при опаковането на храни, правилното измиване на всички опаковъчни материали, което трябва да се извърши със сапун и вода;
• Да се изхвърля опаковката след изваждането на пакетирани стоки за съхранение в чисти контейнери;
• Да се съхраняват хранителни продукти три дни, преди докосване;
• Да се следват нормите на СЗО за правилна дезинфекция.

Въпреки че няма доказателства за заразяване с вируса след докосване на контейнери за храна и опакована храна, трябва да се предприемат мерки за безопасност при обработка на опакована храна, прясна храна, хранителни стоки и контейнери за храна (виж Фиг. 2).

Фигура 2. Мерки за безопасност при боравене с храна

В случай, че опаковъчният материал пропуска, продуктите трябва да бъдат прехвърлени във вторичен контейнер, който е дезинфекциран и поставен близо до превозното средство. Ако се появят течове, повърхността трябва да се измие старателно с гореща сапунена вода или разтвор на белина, в случай че влезе в контакт със сурово месо, домашни птици или морски дарове или техни сокове.

3.3. Доставка на храна и кетъринг услуги

Съществуват одобрени насоки за работниците, които управляват доставката на храна, тъй като е установено, че обработката и доставката на хранителни стоки е една от основните причини за разпространението на инфекцията [18]. Основните мерки за правилното почистване, дезинфекциране, поддръжка на хранителни стоки и социални разстояния са изброени на Фиг. 3, по-долу.

Фигура 3. Мерки за безопасност при спомагателни дейности за производство на храни.

 

4. Въздействие на COVID-19 върху хранително-вкусовия сектор

С разпространението на инфекцията от коронавируса, правителствата приложиха различни подходи и процедури за справяне или спиране на пандемията. Те бяха последвани от промени в нуждите на потребителите, както и в техните модели на хранене. И накрая, всичко това доведе до големи загуби за различни сектори за преработка на храни като млечни продукти, захар, месо и домашни птици [7].

Млечна и захарна промишленост

В процеса на предприемане на мерки за безопасност, различни страни по целия свят приложиха строги правила за локдаун, които силно засегнаха млечната промишленост, а оттам и социално-икономическото състояние на работниците в бранша. Нивото на цените на млечните продукти намаля поради намаляването на търсенето на млечни продукти и поради намаляване на износа на млечни продукти [39]. Пандемичните ограничения и мерки наложиха трудности в нормалния работен процес и на индустриите за преработка на захар. Например, в Индия вносът и износът на захар са силно засегнати и тъй като търсенето е намаляло до 50%, има рязък спад в производството. Производството на алкохол и нерафинирана захар беше повлияно неблагоприятно поради намаляването на сектора за преработка на захарта. Индустриите за преработка на захар също бяха засегнати поради недостиг на консумативи като опаковъчни материали [40].

Производство на месо и морски дарове

Освен млечната и захарната промишленост, производството на месо и морски дарове също беше засегнато до голяма степен поради коронавирусната пандемия. Увеличаващите се положителни случаи и смърт, дължащи се на коронавируса в производството на месо и домашни птици, доведоха до спирането на заводите. Според статията в списание Food Processing от 13 Май 2020 г., около 20 индустриални инсталации са били затворени в САЩ, включително Tyson foods, a Plant in Waterloo, Iowa, other plants like JBS, Sanderson farms, Hormel foods, National beef, and Smithfield food след съобщения за инфекции с COVID-19 [11].

Горепосочените факти създадоха паника и слухове около консумацията на месо и морски дарове по време на пандемията. СЗО посъветва да се намалят посещенията на пазарите за животни и консумацията на месо и алармира за проявяване на предпазливост при консумацията на сурови или недостатъчно обработени животински продукти. За да се справят с кризата по време на пандемията, организираните търговци на дребно инвестираха сериозно в тази насока, като въведоха хигиенни изисквания в техниките за производство и преработка на месо и за работниците от месната индустрия; обучението им в практики за производство и преработка на чисто месо, неговото опаковане и осигуряване на качеството [44].

5. Промени в консумацията на храна по време на пандемията от COVID-19

Производството и потреблението на храни оказват огромно въздействие върху околната среда, ключово както за личното здраве, така и за здравето на света като цяло. От друга страна, ситуации като пандемията COVID-19 могат да нарушат хранителната система [20] и да променят връзката с храната. Например, властите прилагат логистични ограничения на потока от стоки и хора, за да намалят разпространението на инфекцията. Тези мерки увеличават риска от недостиг на храна поради увредените вериги за доставки, включително тези, свързани с дефицита на работна сила (както се вижда в САЩ и Европа) [22, 28]. Когато се прилагат частични или пълни мерки за локдаун на регионално и национално ниво, образователните институции и работни места са затворени, някои магазини и ресторанти също, събитията са забранени, а пътуването е ограничено. Мерките на локдаун промениха и начина, по който хората получават храната си, мястото, където я консумират и начина, по който се приготвя храната. Горепосочените мерки действат като допълнителна пречка за доставката на храни на уязвимите популации. Например, някои хранителни програми, осигуряващи основно хранене за деца в училище, не работят по време на ограниченията. В допълнение, карантината поради болест или контакт със заразени хора допълнително ограничава достъпа на хората до храна. Също така, различни психологически промени, свързани с COVID-19, могат да повлияят на поведението, свързано с храните. Всъщност, дори в случай на сравнително ниски рискове от заболяването, хората бяха подложени на сериозен риск от заплашителните измерения на инфекцията COVID-19, което им причини стрес. Този стрес се свързва с така нареченото „хранене, свързано със стреса“, състояние, при което хората се опитват да се почувстват по-добре, като се хранят или пият [9, 24]. По този начин, по време на локдаун в Италия, хората разширяват използването на преработени „комфортни храни“, като шоколад, чипс и снаксове [5, 36]. Този факт е свързан с депресия, причинена от COVID-19 и промяна на техните хранителни навици [14]. Разследване, направено в Дания, също показва повишено ниво на емоционално хранене по време на локдауна, например по-висока консумация на сладкиши и алкохол [21]. Същата тенденция се наблюдава и в Норвегия, където хората с повишена депресия във връзка с COVID-19 и общи психологически страдания, по-високи от средното ниво за популацията, консумират повече храни и напитки с високо захарно съдържание [4].

Възприемането на риска, свързан с COVID-19, повлия на закупуването на храна и поведението на хората при консумацията на храна. По този начин хората се опитаха да намалят риска от инфекцията чрез използването на главно удобни услуги за доставка и закупуване на храна, за предпочитане пакетирана. Това поведение е рационално, тъй като реализира по-добро хигиенно въздействие чрез закупуване на храна с по-дълъг срок на годност, ограничавайки пътуванията за пазаруване, както и засилване на имунната система [34]. Пандемичната ситуация увеличи загрижеността на хората към очаквания недостиг на храна и промени покупателното поведение на хората, като ги накара да се запасяват по отношение на определени храни [5]. Междувременно беше показано, че COVID-19 може да представлява допълнителен риск за здравето, свързан с метаболитното въздействие на преяждането при условия на домашно застояване [26].

Ammar et al. [2] съобщават за еволюция на вредните за здравето модели на хранене, открити чрез международно проучване за физическата активност и поведението на хранене, извършени с повече от 1000 участници през април 2020 г. Подобни резултати са открити и в полско национално проучване (N = 1,097), проведено от Sidor и Rzymski [38]. Почти половината от участващите хора (главно хора с наднормено тегло) обявяват повече хранене и закуски [38]. В Италия, засегната от COVID-19 по-рано и по-сериозно от другите европейски страни, след локдауна през Март 2020 г. около 20% от пациентите, преминали коронавирусна инфекция, наддават на тегло. Тези наблюдения бяха частично потвърдени от проучване на консумацията на храна, което изследва промените в продажбата на храна в над 10 000 италиански магазина [5]. Резултатите от това проучване показват повишено закупуване на макаронени изделия, брашно, яйца, мляко с дълъг срок на съхранение и замразени храни, заедно с намаляване на закупуването на прясна храна. Гореспоменатите проучвания се фокусират върху общото население. Що се отнася до конкретни възрастови сегменти, проучване на 820 юноши (на възраст 10 – 19 години) от Европа и Южна Америка показа, че COVID-19 локдауна е наложил промени в хранителните навици и консумацията както на преработените храни, така и на плодовете и зеленчуците [35].

Изследвания, проведени от консултантски компании, целящи да проучат промяната в поведението на пазаруване по време на COVID-19 във връзка с разнообразието от категории продукти (храна и други), показват значително изменение във всички изследвани категории. Наблюдавана е определена тенденция за промяна към „внимателно“ пазаруване, „търгуване“ на по-евтини предмети [27], със силен акцент върху „стоките от първа необходимост“ [27, 1, 17]. Хранителните стоки са продуктовите категории, в която закупуването във всички страни означаваше да се харчи повече [27, 36].

Гореспоменатите данни относно изместването на тенденциите за закупуване/консумация на храна по време на COVID-19 илюстрират общите тенденции, но не илюстрират специфичните промени в състоянието на хората, причинени от пандемията и водещи до локдаун. Тези данни са съществени за идентифициране на механизмите, подкрепящи описаните по-горе измествания и за точно прогнозиране на ефектите на COVID-19. Те могат да определят мерките относно минимизиране на неблагоприятните ефекти върху консумацията на храна.

6. След пандемията от COVID-19: постпандемичната трансформация на хранителните системи

Коронавирусната пандемия и свързаните с нея политически дебати и отговори доведоха до безпрецедентна здравна катастрофа, икономическа бедност, смущения в услугите, невероятни ограничения за движение. Тази изключителна ситуация обаче предлага възможности глобалната хранителна система да се трансформира в по-издръжлива, приобщаваща, ефективна, устойчива и здрава. С напредването на пандемията от COVID-19 и паралелните ограничителни икономически и социални мерки много държави въведоха мерки, предвидени за осигуряване на потока на хранителните продукти и въведоха програми, разработени за осигуряване на продоволствената сигурност по нови начини. Иновациите се въвеждат по веригата за доставки на храни, разработени главно от големите компании и МСП от частния сектор, за да помогнат за преодоляване на ограниченията, наложени от повтарящите се локдауни. В допълнение, те стимулират инвестициите в технологии и партньорства, за да поддържат жизнеспособни веригите за доставка на храни.

В пандемичната ситуация хранителни системи реагираха както с бързи темпове, така и с гъвкавост. Постпандемичната реалност предлага уникална възможност хранителните системи да се трансформират коренно, за да се защити съдбата на милиарди хора, изложени на бедност, хранителна несигурност и недохранване. В това отношение са ангажирани петте основни жалона на хранителната система.

• Ефективността на хранителната система: осигуряване на умения по цялата верига за доставки на храни, включително производство на зърнени култури, инфраструктура, съхранение на храни и транспортиране и консумация на храни;
• Приносът на хранителната система за глобалното здраве: производство на достъпна за всички храна с добро качество и запазване на безопасността на храните;
• Хранителната система трябва да е приобщаваща за всички: тя допринася за изграждането на поминък и позволява всички да се възползват – както като участници, така и като потребители във вземането на решения;
• Екологичната устойчивост на хранителната система: Тя използва технологични иновации, местни и глобални регулации и подходи за управление за опазване и защита на природните местообитания, ресурси и биоразнообразие;
• Хранителната система трябва да е устойчива: тя трябва да може да преодолее икономическите, здравните и климатичните шокове и да осигурява на хората стабилен поминък и защита срещу подобни шокове. С тенденцията природните бедствия (вкл. пандемии) да станат по -чести, фокусът на хранителните системи трябва да бъде тяхната устойчивост от фермата до глобално ниво.

Консолидирането на тези пет атрибута на хранителната система изисква координирани усилия на нивото на политиките, управлението и отчетността на хранителната система.

---

Тест LO 5.1

---

Литература

1. COVID-19 Will Permanently Change Consumer Behavior. (2020). Available online at: https://www.accenture.com/us-en/insights/consumer-goods-services/coronavirus-consumer-behavior-research
2. Ammar A, Brach M, Trabelsi K, Chtourou H, Boukhris O, Masmoudi L, et al. (2020). Effects of COVID-19 home confinement on eating behaviour and physical activity: results of the ECLB-COVID19 international online survey. Nutrients. 12:1583. doi: 10.3390/nu12061583
3. Arellano, N. (2020). Norway denies seafood link to new COVID-19 infections in China. Rastech Magazine [Online]. https://www.rastechmagazine.com/norway-denies-seafood-link-to-new-covid-19-infections-in-china/. Accessed on Jul. 6, 2020.
4. Bemanian M, Mæland S, Blomhoff R, Rabben ÅK, Arnesen EK, Skogen JC, et al. (2021). Emotional eating in relation to worries and psychological distress amid the COVID-19 pandemic: a population-based survey on adults in Norway. Int J Environ Res Public Health. 18:130. doi: 10.3390/ijerph18010130
5. Bracale R, Vaccaro CM. (2020). Changes in food choice following restrictive measures due to COVID-19. Nutr Metab Cardiovasc Dis. 30:1423–6. doi: 10.1016/j.numecd.2020.05.027
6. Byrd K., Her E.S., Fan A. and Almanz B. (2021). Restaurants and COVID-19: What are consumers’ risk perceptions about restaurant food and its packaging during the pandemic? April 2021 International Journal of Hospitality Management 94(1):102821 DOI:10.1016/j.ijhm.2020.102821
7. Ceballos, F., Kannan, S., and Kramer, B.(2020). Impacts of a national lockdown on smallholder farmers’ income and food security: Empirical evidence from two states in India. World Development, 135(11)
8. Centers for Disease Control and Prevention (CDC). (2020). Interim guidance for businesses and employers responding to Coronavirus Disease. Available in: https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/community/guidance-business-response.html
9. Conway TL, Vickers RR Jr, Ward HW, Rahe RH. (1981). Occupational stress and variation in cigarette, coffee, and alcohol consumption. J Health Soc Behav. 22:155–65. doi: 10.2307/2136291
10. Dalton, J. (2020). Coronavirus: Fears of second wave in China as dozens test positive in outbreak at Beijing food market. Independent [Online]. https:// independent.co.uk/news/world/asia/coronavirus-beijing-chinaoutbreak-xinfandi-food-meat-market-a9564816.html. Accessed on Jul. 5, 2020.
11. Demetrakakes P, Senior Editor. (2020). How and Why Coronavirus Slammed Meat and Poultry. Food processing, May.
12. De Sousa Jabbour, A. B. L., Jabbour, C. J. C., Hingley, M., et al. (2020). Sustainability of supply chains in the wake of the coronavirus (COVID-19/SARS-CoV-2) pandemic: lessons and trends. Modern Supply Chain Research and Applications.
13. Dev Kumar G., Mishra A., Dunn L., Townsend A., Oguadinma I.C., Bright K.R., Gerba C.P. (2020). Biocides and novel antimicrobial agents for the mitigation of coronaviruses. Front. Microbiol.;11:1351. doi: 10.3389/fmicb.2020.01351.
14. Di Renzo L, Gualtieri P, Cinelli G, Bigioni G, Soldati L, Attinà A, et al. (2020). Psychological aspects and eating habits during COVID-19 home confinement: results of EHLC-COVID-19 Italian online survey. Nutrients. 12:2152. doi: 10.3390/nu12072152
15. EC (European Commission). (2020). COVID-19 and food safety-questions and answers, European Commission [Online]. https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/safety/docs/biosafety_crisis_covid19_qandas_en.pdf. Accessed on Apr. 10, 2020.
16. EFSA newsroom Coronavirus: no evidence that food is a source or transmission route. Published: 9 March 2020
17. Ernst and Young. Future Consumer Index: How COVID-19 Is Changing Consumer Behaviors. (2020). Available online at: https://www.ey.com/en_ gl/consumer-products-retail/how-COVID-19-could-change-consumer-behavior
18. FAO (Food and Agriculture Organization). (2020). Q&A: COVID-19 pandemic – impact on food and agriculture. Available in: http://www.fao.org/2019-ncov/q-and-a/en/
19. FDA (The U.S. Food and Drug Administration). (2020). FDA Provides Temporary Flexibility Regarding Packaging and Labeling of Shell Eggs Sold to Consumers by Retail Food Establishments During COVID-19 Pandemic [Online]. https://www.fda.gov/food/cfsan-constituent-updates/fdaprovides-temporary-flexibility-regarding-packaging-and-labeling-shelleggs-sold-consumers-retail. Accessed on Jul. 22, 2020
20. Galanakis, C. M., (2020). The food systems in the Era of the Coronavirus (COVID-19) Pandemic Crisis. Food, 9: 523.
21. Giacalone D, Frøst MB, Rodríguez-Pérez C. Reported changes in dietary habits during the Covid-19 lockdown in the Danish population: the Danish COVIDiet study. Front Nutr. (2020). 7:592112. doi: 10.3389/fnut.2020.592112
22. Guarascio F. Coronavirus Border Curbs Disrupt EU Food Supplies: Industry. (2020). Available online at: https://www.reuters.com/article/us-health-coronavirus-eu-food/coronavirus-border-curbs-disrupt-eu-food-supplies-industry-idUKKBN2161OQ (accessed January 21, 2021)
23. ICMS (2020) https://www.foodauthority.nsw.gov.au/sites/default/files/2020-09/ICMSF%202020-COVID-19-final%20opinion.pdf
24. Laitinen J, Ek E, Sovio U. Stress-related eating and drinking behavior and body mass index and predictors of this behavior. Prev Med. (2002). 34:29–39. doi: 10.1006/pmed.2001.0948
25. LeJeune J. T. and Vaughn Grooters S. (2021). Control of Virus Transmission in Food Processing Facilities. Food Protection Trends, 41, 1, 163-171.
26. Martinez-Ferran M, De La Guía-Galipienso F, Sanchis-Gomar F, Pareja-Galeano H. Metabolic impacts of confinement during the COVID-19 pandemic due to modified diet and physical activity habits. Nutrients. (2020). 12:1549. doi: 10.3390/nu12061549
27. Consumer Sentiment and Behaviour Continue to Reflect the Uncertainty of the COVID-19 Crisis. (2020). Available online at: https://www.mckinsey.com/business-functions/marketing-and-sales/our-insights/a-global-view-of-how-consumer-behavior-is-changing-amid-COVID-19
28. Nature Plants. Food in a time of COVID-19. Nat Plants. (2020). 6:429. doi: 10.1038/s41477-020-0682-7
29. Nicola M., Alsafi Z., Sohrabi C., Kerwan A., Al-Jabir A., Iosifidis Ch., Agha M., and Aghaf R. (2020). The socio-economic implications of the coronavirus pandemic (COVID-19): A review. Int J Surg., 78: 185–193. doi: 10.1016/j.ijsu.2020.04.018
30. NZFSSRC (2020). Potential for foodborne transmission of Covid-19: literature review update.
31. OECD (The Organisation for Economic Co-operation and Development). (2020). Food Supply Chains and COVID-19: Impacts and Policy Lessons [Online]. http://www.oecd.org/coronavirus/policy-responses/food-supplychains-and-covid-19-impacts-and-policy-lessons-71b57aea/. Accessed on May. 2, 2022
32. Pressman, P., Naidu, A. S., Clemens, R. (2020). COVID-19 and food safety: risk management and future considerations. Nutrition Today, 55: 125–128.
33. Rizou, M., Galanakis, I. M., Aldawoud, T. M. S., et al. (2020). Safety of foods, food supply chain and environment within the COVID-19 pandemic. Trends in Food Science & Technology, 102: 293–299.
34. Rodríguez-Pérez, C., Molina-Montes, E., Verardo, V., et al. (2020). Changes in Dietary Behaviours during the COVID-19 Outbreak Confinement in the Spanish COVIDiet Study. Nutrients, 12: 1730.
35. Ruiz-Roso MB, De Carvalho Padilha P, Mantilla-Escalante DC, Ulloa N, Brun P, Acevedo-Correa D, et al. (2020). COVID-19 confinement and changes of adolescent’s dietary trends in Italy, Spain, Chile, Colombia and Brazil. Nutrients. 12:1807. doi: 10.3390/nu12061807
36. Scarmozzino F, Visioli F. (2021). COVID-19 and the subsequent lockdown modified dietary habits of almost half the population in an Italian sample. Foods. (2020) 9:675. doi: 10.3390/foods9050675
37. Shahidi, F. (2020). Does COVID-19 Affect Food Safety and Security? A Summary Report on the Extraordinary Scientific Roundtable of IUFoST-CIFST on March 21, 2020 Journal of Food Bioactives, 9: 1–3.
38. Sidor A, Rzymski P. Dietary choices and habits during COVID-19 lockdown: experience from Poland. Nutrients. (2020). 12:1657. doi: 10.3390/nu12061657
39. Sohrabi, AlsafiZ., O’Neill N., Khan M., Kerwan M., Al-Jabir A., Iosifidis Ch., and Agha R. (2020). World Health Organization declares global emergency: A review of the 2019 novel coronavirus (COVID-19). Int J Surg., 76:71-76.  doi: 10.1016/j.ijsu.2020.02.034.
40. Solomon, S., Rao, G. P. and Swapna, M. (2020). Impact of COVID-19 on Indian sugar industry. Sugar Tech, 22, 547-551.
41. Staniforth, J. (2020). COVID-19 update: Worker health, absenteeism present largest risks to U.S. food supply chain [Online]. https://www.foodqualityandsafety.com/article/covid-19-update-worker-health-andabsenteeism-present-largest-risk-to-u-s-food-supply-chain. Accessed on Mar. 20, 2020
42. Van Doremalen N., Bushmaker T., Morris D.H., Holbrook M.G., Gamble A., Williamson B.N., Tamin A., Harcourt J.L., Thornburg N.J., Gerber S.I., Lloyd-Smith J.O., de Wit E., Munster V.J. (2020). Aerosol and surface stability of HCoV-19 (SARS-CoV-2) compared to SARS-CoV-1. medRxiv. doi: 10.1101/2020.03.09.20033217.
43. WHO (World Health Organization). Nutrition and Food Safety (NFS) and COVID-19 https://www.who.int/teams/nutrition-and-food-safety/covid-19Accessed on May. 2, 2022
44. WHO (World Health Organization). (2019). Novel Coronavirus (2019-nCoV): Strategic preparedness and response plan [Online]. https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/srp-04022020.pdf?sfvrsn=7ff55ec0_4&download=true. Accessed on Mar. 13, 2020.
45. WHO (World Health Organization). (2020). Novel Corona-virus (2019-nCoV). Situation Report – 1. 21 January 2020. 5 pp. Available in: https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/situation-reports/